Кой каза,че съм грешница
и изпрати ме на съд,
жена съм и не неверница,
родена съм от кръв и плът.

Кой каза,че не съм достойна
да нося човешкия си кръст,
от хорски низости съм болна,
но за никого не търся мъст.

Кой каза,че съм неспособна
да обичам и любов да получавам,
душата винаги лети свободна
и безрезервно на любимия я давам.

Кой каза,че съм малко луда
и различно от други разсъждавам,
да,наистина съм луда,
защото от калта се задушавам.

Все някой някъде говори нещо,
обсъжда нашата съдба,
понякога дори погрешно,
но ти отпускаш мъничка сълза.



     

                
           
                                   
                   
  
 

"защото от калта се задушавам".
Прекрсано, melin!

Виталната сила на съзнаващата своята чистота и невинност душа.
Да пророниш сълза - на укор, безсилие, но и на опрощение - и да се издигнеш над задушаващата кал. Чудесна визия за доброто и любовта, melin! Поздравления!

Силна поезия! Връх на която вероятно ще остане четиристишието:

Кой каза,че съм малко луда
и различно от други разсъждавам,
да,наистина съм луда,
защото от калта се задушавам.

Много благодаря за клипчетата на Ромина и Ал бано. Дори и поостарели, са все така прекрасни.