Аз исках да си ми приятел,
ти отказа.
Между мъж и жена-приятелство няма,
ми каза.

Аз исках да споделям-
ти да галиш.
Аз исках да ме утешиш-
а в теб гореше страст.

Такъв бе филмът между нас.
Но филмът свърши.

Аз тръгнах си по пътя наранена,
птица без криле,
усмихвах се с болка притаена,
на сърцето си отломките събрах,
и продължих....                                                                                                                                        

но когато вместо любов и страст има приятелска обич.
В противен случай и двамата си тръгват наранени...
Хубав стих и снимка...
Поздрави !

Всъщност с времето и най-голямата любов се превръща в трайно приятелство. Разбира се, обичта и привързаността остават, но страстта и любовната тръпка - не съм сигурна до каква степен се запазват...Хубав постинг! Поздрави!

Вместо нещата остават знаците от тях.Важно е да продължиш...
Поздравления!