Но една ръка случайно се протегна,
от този ад реши да ме освободи,
към мене със любов погледна
едно лице със сини ангелски очи.

Огледалото отдавна счупих,
забравих образ,изгубих същността,
но сега отново се почувствах
красивата,обичана жена.

Една ръка събори цяла вечност,
разруши и каменна стена,
в която цял живот се блъсках
и проклинах своята съдба.                                         
Не ме е страх,теб те има,
щом тъгата с рози украси
щом слънцето с радост кимна,
и звездите спуснаха безброй мечти.










 

Мотивът за втория шанс...Или за истинската любов... За една ръка, която едновременно може да разруши "цяла вечност"и да създаде нова Вселена - с усмихнато слънце и размечтани звезди! Чудесни стихове! Поздрави!

За едно ново начало ... за нова любов!

Прекрасно стихче ! Обичай и много обичана бъди ! Щастлива вечер !

Поздрави, melin !