Изрязах си сърцето от небе.
И за това сега се пълни често
със дълги и проливни дъждове.
Не си мисли, че му е лесно.
Подай му слънце. Просто лъч.
И виж как грейват капчиците под очите ми.
То е сърце. И не е с ключ.
Отваря се единствено с обичане.                                                                                                                                                                                                                                                                                      

Кратко и искрено - зов за обичане. Много нежен стих - като синьото на небето, което описваш. Като капчиците дъжд по листенцата на маргаритката. Или като ония, които грейват, погалени от слънчевия лъч на любовта. Безмерна е дълбочината на влюбеното женско сърце - метафората небе тук е истинско откритие! Поздравления!

На същата вълна съм... :)))