Ще дойда пак. Когато ми се плаче.
Когато имам нужда от другар.
Ще бъда не жена, а пеленаче,
което не признава друг за цяр.
Освен онази, дето го люлее
когато страшно много и се спи,
но въпреки умората се смее
със топли и загрижени очи.
Освен онази, с нежната милувка,
която по лицето му чете
добре ли е, дали не се преструва
горкото щ изпатило дете.
Освен онази, с благите съвети,
която сто процента има лек
за трудните и лошите моменти
(ще вдигне на крака и хром човек).
Освен онази, дето го обича,
а стига щ в замяна поглед благ...
Порасна, мамо, твоето момиче,
но страда ли - при тебе тича пак! 

Чудесно е това усещане! Дано го запазите още дълги-дълги години на взаимно доверие, обич и щастие! Пожелавам здраве и дълголетие
на тази мила жена"с топли и загрижени очи" - Вашата майка! Поздрави!

Благодаря, Майката е една и се нуждае от обич , дори и когато вече и ние сме майки.