Част от теб желае да го направи, но другата частица
блика със червената искрица.
И няма как да забравиш любовта,
оставаш вечно наранен, остана само пепелта.
И след години твоята любима осъзнава,
че изпуснала е една любов голяма,
намушква нож във своята душа
и идва в ада със една молба.
Моля ви, намерете моята любов,
моля ви, върнете ми го, това е моят зов.
Но късно е, останало е само нараненото сърце,
кръвта  по него още си тече
и болката го кара да се гърчи,
лекарството си ти, но вече стана късно.
И тогава тя разбира, че загубила е много,
че без него няма сила иска и се да умре.
Знай, че той от горе те гледа и страшно много го боли,
не се срамувай, питай бога, при него отиди.
Целуни го, прегърни го, кажи му, че много съжаляваш,
 То сърцето умее да прощава !

                        
                                                                                                               




 

"лекарството си ти, но вече стана късно"
Горчиво е това прозрение, страшно е...
Но надежда винаги има, винаги остава нещо, което да ни крепи: "То сърцето умее да прощава !"Много точно казано! Толкова динамика и обрати на чувствата, колебания, стенания на душата и - - все пак - лъч надежда, право на втори шанс. Гаранти са Бог и човешкото сърце, защото "Бог ще разбере", а "сърцето умее да прощава". Чудесно е - благодаря за силната емоция! Поздрави!

Когато сърцето е наранено от любов....боли много ....но умее да прощава